Фирмената (или корпоративна) идентичност (Corporate Identity) от маркетингова гледна точка е „лицето“ на фирмата. В това „лице“ най-общо се причисляват логото, запазените цветове и шрифтове, допълнителните графични елементи.
Какво е фирмена акциденция?

Аксиденция – от лат. accidentia — случай, случайност (stationery), е печатна продукция с малък тираж. Включва визитки, бланки, пликове, папки, плакати, обяви, грамоти и т.н. Обикновено фирмената аксиденция включва триадата визитка-бланка-плик, които имат единно оформление.
Размери на визитки и бланки

Визитката стандартно е с размери 90х50 мм при хоризонтален вариант или 50х90 мм при вертикален. Бланката – стандартно отговаря на формат А4 (210х297 мм).
Размери на пликове

Пликовете имат няколко популярни формата:
DL – 220х110 мм (т.нар. американски формат);
C6 – 162х114 мм;
C5 – 229х162 мм;
C4 – 324х229 мм;
B4 – 353х250 мм.
ISO 216

В основния стандарт ISO 216 са посочени крайните размери на хартиите за формати А и В, в ISO 269 – за С, който се използва основно за пликове, а ISO 217 – за RA и SRA. Тези стандарти се използват в повечето страни по света, като основно изключение в това правило са страните от Северна Америка. В първия стандарт е дефиниран и познатият на всички формат А4, който се използва за офисни документи.

Характерно за тези стандарти е това, че отделните формати се получават чрез разделяне на две по височина на изходния лист. Така височината на новия лист е равна на ширината на изходния, а ширината му е равна на половината от височината на изходния лист. Базовият формат за всяка серия има индекс „0“. Всеки следващ производен формат се получава чрез разрязване, а индексът показва броя им (например, А4 се получава с 4 поредни разрязвания).

Допустимо е да има формати по-големи от производните. В този случай се поставя индекс пред базовия формат (Например, 2А0).
Една от важните характеристики на форматния лист е как той се представя на този, който ще го разглежда. Възможни са два варианта: портретнa (portrait) или пейзажнa (landscape) ориентация. Когато късата страна е отгоре на разглеждания документ, тогава говорим за портретно ориентиране, а когато дългата страна е отгоре – за пейзажно. Тези наименования идват от изобразителното изкуство, където портретите се изобразяват по височина, а пейзажите по ширина. Пейзажната ориентация е за предпочитане, когато в печатния материал преобладават: таблици с голяма ширина; репродукции на произведения на изкуството; чертежи, схеми, диаграми или карти.
Други стандарти

В последните години сравнително често се срещат форматите за хартии, използвани от принтери и дигитални машини – ISO RA и ISO SRA. RA стандартът е с размер 105% от ISO А, а SRA – 115% от тях. Това означава, че ако формат А0 е с площ 1 квадратен метър, то RA0 е с площ 1.05 квадратни метра, а SRA0 – 1.15 квадратни метра. В действителност форматите RA0, RA1, RA2, SRA0, SRA1 и SRA2 са закръглени до най-близкия сантиметър, докато RA3, RA4, SRA3 и SRA4 – до най-близкия половин сантиметър.
Разнообразието от предлагани хартии и картони на пазара е много голямо и често клиентите не знаят кой вид е най-подходящ за даден печатен материал.

Хартията е основният компонент в цената на всеки отпечатан материал, затова нейният избор оказва голямо влияние върху крайната цена на продукта. Същевременно, различните хартии имат и различни формати и стандарти.

Хартиите са с грамажи между 45 и 200 гр/м2, а картоните – от 220 до 350 гр/м2.

Цените на хартиите се определят на база тегло, следователно колкото по-тежка е една хартия, толкова по-скъпа е тя. Освен това, колкото повече нараства грамажът на хартията – расте и нейната дебелина, а оттук и обемът на цялото изделие (ако например, става дума за брошура, списание или книга). Същевременно, прекалено тънките хартии създават проблем като изображенията от едната страна прозират от другата.

Още един особено важен елемент е белотата на хартията. Колкото е по-голям нейният процент в дадена хартия, толкова цветовете са по-точно възпроизведени. Това е особено важно при отпечатване на бланки с корпоративни цветове.

Ето и различните видове хартии, използвани най-често при печат:
Вестникарска хартия
Това е хартията с най-ниски цени, а теглото и е между 42 и 50 гр/м2, при белота около 60% (самата хартия е жълтеникава). Основно се използва при едноцветен печат на формуляри, а също така за книжни тела или вестници. Специално при вестниците се използва високоскоростен ролен печат и това позволява пълноцветното им отпечатване въпреки недостатъка на този тип хартия (трудно се получава качествено, наситено цветно изображение, поради голямото попиване на мастилото).
Обемна хартия
При тази хартия дебелината на листа е по-голяма, като се запазва нейният грамаж. Предлаганите хартии от този вид варират от 50 до 90 гр/м2 при малко по-висока белота (около 70-80 %). Използването на този материал е почти изцяло за изработка на книжните тела в литературата, тъй като недостатъците и са сходни с тези на вестникарската хартия.
Офсетова хартия
Офсетовите хартии и картони са в границите от 60 до 350 гр/м2 и се характеризират с висока белота. Подходящи са за фирмени бланки, формуляри, а също и за пълноцветни периодични издания (вестници, бюлетини и списания), които не се печатат на високоскоростни ролни машини. Недостатъкът при използване на офсетова хартия с голяма белота за изработка на книжни тела е в големия контраст, който води до преумора на очите при дълго четене. Този тип хартия се използва основно и при изработката на тела за работни календари. От по-големите грамажи офсетови картони, се произвеждат типови и персонализирани бланки за водене на отчети (складови, библиотечни, медицински и други). Офсетовата хартия има и цветни варианти, върху които успешно могат да се печатат и рекламни материали или анкетни карти с черно мастило. Последното води до евтино и същевременно забележимо рекламно решение. Също така съществуват и офсетови хартии с воден знак, които могат да се използват за изработка на определен тип бланки, в комбинация с други типове защити. Водните знаци са наименованията на самите фирми производители.
Химизирана хартия
Химизираната хартия се използва за изработка на фактури, банкови документи, застрахователни полици и други формуляри (включително рекламни материали), които е необходимо да се попълват в няколко екземпляра. Най-често тези материали са с номерация и перфорация и могат да се печатат, както в един, така и в няколко цвята. Навремето за тази цел се е използвало индиго, от което вече нямате нужда. Химизираната хартия е съвкупност от два или повече листа, имащи специално покритие. Съществува в три разновидности: само предаваща или само приемаща (с едностранно покритие); приемаща и предаваща (с двустранно покритие). При попълване с химикал или на матричен принтер (задължително се попълва чрез натиск) между различните слоеве протича взаимодействие и се образува тъмно вещество в зоната на натиск, за което се изисква известно време (до 1 минута). Постоянните данни в този тип бланки се отпечатват предварително чрез офсетов или дигитален печат. Тези формуляри могат да се изработват, както на кочани, така и да бъдат залепвани на комплекти, чрез използване на специално лепило, което си взаимодейства със самата хартия. Химизираната хартия се предлага в пет основни цвята: бял, жълт, зелен, син и розов. Нейното тегло варира от 50 до 60 грама, като има и по-дебели варианти (включително и химизиран картон, който замества поставянето на подложка при попълване).
LWC хартия
LWC хартиите са с малки маса – между 65 и 90 гр/м2 и спадат към промазаните хартии, за разлика от всички останали по-горе, които са непромазани. Поради факта, че е по-лека, съответно е и по-евтина. Ето защо тя често се използва за промоционални брошури на различните вериги магазини (за хранителни стоки, строителни материали, мебели и други). Все пак те не са подходящи за висококачествени изделия, тъй като е възможно прозиране, поради ниската им плътност. Освен това е възможно и разминаване в печата, когато не се използват пълноцветни машини, поради разтеглянето на хартията от неколкократно преминаване.
Хромова хартия
Хромовите хартии биват мат или гланц в зависимост от вида на промазката и са с маса между 80 и 350 гр/м2. Тази промазка може да бъде, както едностранна, така и двустранна. В първия случай те са подходящи за печат на етикети, тъй като липсата на промазване на гърба позволява по-доброто взаимодействие на хартията с лепилото. Хромовите хартии с двустранна промазка се използват най-често за отпечатване на висококачествени рекламни материали – за флаери, дипляни, плакати и тела на списания, каталози и брошури се използват 115 или 130 гр/м2, докато за корици най-често се използва 200 гр/м2. Важно е да се отбележи, че при сгъване, не само тази, но и всички останали хартии над 170 грама се напукват и това води до неприятен ефект на самото изделие. Върху 300 или 350 гр/м2 пък стандартно се отпечатват повечето визитки, папки а понякога и пощенски картички.
Опаковъчен картон
Тези картони се състоят от няколко слоя (между 2 и 6), като вътрешните се изработват от отпадъчна хартия и дървесинна маса, лицето – от избелени влакнести материали, а гърбът – от полуизбелена или избелена целулоза. Част от картоните са с бял гръб и са по-твърди, а другите – със сив и по-меки. Поради метода си на изработване този тип картони са със сравнително по-ниска цена от останалите, въпреки предлаганите варианти от 200 до 450 гр/м2. Използват се основно за по-малки опаковки, етикети, пощенски картички и подложки за календари (работни, пирамидки или джобни).
Самозалепваща хартия
Самозалепващите хартии имат нанесена незасъхваща полимерна смес (лепило) и първоначално са залепени върху специална подложка. След нейното отлепяне и залепяне към друга повърхност се постига бързо, удобно и качествено залепване. Съществуват различни цветове самозалепващи хартии, стикери със защита от разпадане, включително и прозрачни фолиа. Подходящи са за отпечатване на най-различни видове самозалепващи етикети, гаранционни стикери, багажни разписки, стикери за посещения от автопатрули и други.
Други хартии и картони
Всеки доставчик на хартия разполага с каталози, в които са налични всички предлагани от него хартии. В печатниците и рекламните агенции почти винаги има поне няколко такива каталога от различни доставчици. В тях освен изброените дотук хартии и картони, могат да бъдат намерени още голям брой дизайнерски решения на бели, тонирани и дори прозрачни (паус) възможности за материал, върху който да отпечатате вашите идеи. Те са подходящи за различни рекламни материали, сертификати, бланки, папки, картички, визитки и други.

Произвеждат се и еко хартии, при които до 15% от използваната дървесина е заменена със 7 натурални органични продукта, сред които: остатъци от цитрусови плодове, царевица, кафе, маслини, лешници и бадеми. Следващото видео разказва за производството на такъв тип хартия от цитрусови плодове.

Освен изборът на хартия е важен и изборът на цветове и дизайн, както и довършителните процеси, които ще приложите. Всичко това създава завършеният вид на вашето изделие.

В случай, че имате нужда от отпечатване на формуляри, бланки или други рекламни материали, можете да изпратите запитване или да се свържете с нас за поръчка.
Цветност
Фирфарбен (нем. vier Farben) означава четирицветен, или пълноцветен, печат. В печатната индустрия се използва цветовият модел CMYK (Cyan, Magenta, Yellow, blacK). Цветните илюстрации се отпечатват с помощта на четири мастила – синьо (Cyan), пурпурно (Magenta), жълто (Yellow) и черно (blacK).
Какво означава 4+0, 1+1 и т.н.?
Тези означения указват каква е цветността на отпечатвания лист – първата цифра е за лицето на листа, а втората – за гърба. 1+0 означава един цвят на лицето (най-често черен) и без печат на гърба. 1+1 – печат с един цвят и на лицето, и на гърба. 2+0 – два цвята (обикновено черен и някакъв допълнителен) на лицето и без печат на гърба. 4 – означава пълноцветен печат (4+0 – пълноцветно лице и без печат на гърба, 4+4 – цветен печат и на лицето, и на гърба).
Цветови модели – RGB, CMYK, SPOT
RGB се използва основно за цветовете при мониторите и интернет, докато CMYK се използва в печатарската промишленост. Ако работите за интернет приложения, използвайте RGB. Ако трябва да представите неща за печат, независимо с какъв цветови модел сте работили, Вашите файлове трябва да бъдат в CMYK.

RGB цветовият модел се използва за описване на цветове, получени от източници излъчващи светлина. Той използва комбинацията от червена (R – Red), зелена (G – Green) и синя (B – Blue) светлини. RGB моделът е най-близък до човешкото възприятие, тъй като в човешкото око има рецептори, реагиращи точно на тези цветове. Трите цвята се наричат адитивни (сумиращи) и при припокриване се получава бялo.

При CMYK се работи със светъл фон (отпечатване върху хартия или картон) и потъмняване, чрез смесване на цветовете. При него се използва комбинацията циан (C – Cyan), магента (M – Magenta), жълт (Y – Yellow) и черен (К – Black). Когато съберем четирите цвята, получаваме черен цвят или т.нар. композитно черно.

SPOT цветовете, наричани още прости, се използват в случаите, когато даден цвят не може да бъде възпроизведен чрез CMYK или когато трябва да бъде възпроизведен точен такъв (например корпоративен – червеното на Кока Кола, синьото на Ротманс и др.). За целта се използват мастила, които се смесват предварително, а цветовете са стандартизирани. Познати са няколко системи, като най-използваната в Европа и САЩ е Pantone. При нея има изработен каталог с мостри на хиляди цветове, като на всеки от тях съответства конкретен номер.

Пантонски цвят
Освен стандартните CMYK цветове в печатниците се използват и готови каталожни цветове. Най-популярни у нас са цветовете пантон (Pantone colors). Обикновено те се печатат като допълнителен пети цвят, но в зависимост от задачата може всички цветове за отпечатване да бъдат pantone.

Щанцоване
За изработката на някои полиграфически изделия с по-сложна форма е необходимо след отпечатване да бъдат щанцовани (die cutting), тоест изрязани по желаната форма. За целта се използва щанца, която представлява инструмент с остра метална лента, огъната според очертанията на крайното изделие.

Сгъване
Съществуват различни варианти за сгъване на рекламни материали. В зависимост от машините те могат да правят 1, 2, 3 или повече гънки. Основните видове сгъване, използвани за дипляни са представени на изображението. Сред тях спадат: сгъване на половина с една гънка, акордеонно сгъване (или още наричано Хармоника) с две или повече гънки и други. Когато става дума за сгъване на брошури, каталози, вестници и списания следва да се съобразят някои специфични моменти, свързани с отпечатването. Последното се извършва от печатницата или обслужващата рекламна агенция. Става дума за така нареченото вързване на страниците (imposition). Този процес има за цел съчетаването на страниците, върху големия печатен лист, така че след сгъване и подвързване те да бъдат с правилна последователност и ориентация. Всичко това в днешно време се прави със специализиран софтуер. Ето защо е от особена важност по какъв начин ще се подвързват страниците в последствие. Страниците се подреждат по един начин ако изданието ще бъде скрепено тетрадно с метални телчета (в този случай отделните печатни коли се влагат една в друга), или ще бъде лепено (отделните печатни коли се набират последователно и се подравняват една спрямо друга).
Биговане
При биговането (creasing) с помощта на тъп нож и натиск се фиксират местата, където изделието ще бъде прегъвано. То също се извършва след отпечатване на изделието.

Ламиниране
Ламинирането (laminating) е процес при който върху отпечатаното изделие по термичен път се полага защитно фолио. Използва се най-често при отпечатване на корици, папки, баджове, визитки и др.

Лакиране
Най-често срещано е ултравиолетовото (UV) лакиране. То представлява нанасяне на лаков слой върху листа, който полимеризира под въздействие на UV лъчение. Използва се за придаване на по-луксозен вид върху кориците на брошури, списания и книги. Също така чрез него изделията се предпазват от външни атмосферни въздействия и нараняване. Самото лакиране може да бъде извършено с мат или гланц лак. Освен цялостно лакиране, върху листата може да се положи и частично такова. Така контрастно се подчертават отделни детайли в отпечатания лист. При селективно лакиране може да изберете от множество варианти лакове: релефен, структурен, перлен, пясъчен, фосфоресциращ, арома, скреч и други.

Преге
Преге (embossing) е процес, при който с помощта на две клишета се постига релефен отпечатък върху печатния материал. Използва се често при направата на тефтери.

Топъл печат
При топлия печат (hot stamping) върху отпечатания продукт с помощта на загрято клише се нанася специално фолио (най-често златно или сребърно) и се получава релефен ефект.

Тампонен печат
Тампонният печат (pad printing) позволява отпечатване върху триизмерни обекти. Мек силиконов тампон взема изображението от намастилено релефно клише и го пренася върху обекта за печат.

Подвързване
Подвързването представлява процес на събиране на сгънатите коли по един от няколко възможни метода. При тетрадното шиене колите се влагат една в друга като по този начин се образува общ гръб. Самото скрепване става чрез метални телчета, поставени на самата сгъвка. Важно е да се отбележи, че колкото повече вложени коли има в едно изделие, толкова повече всяко следващо ще бъде издадено навън. Този ефект се избягва чрез настройка в софтуера за вързване на страниците, който прилага леки стъпки на изместване на страниците в обратна посока. В случай, че изделието ще се лепи, се използва подравнено подвързване, при което колите се подреждат последователно, подравняват се, след което се залепват чрез лепило към обща гръбна лента или към корицата на изделието. Самите корици могат да бъдат, както меки (до 350 грама картон), така и твърди (произведени от мукава с дебелина 1,5 – 2 мм, облечена със залепени към нея отпечатани листа с дебелина до 150 грама). Подвързването може да бъде извършено и със спирала – метална или пластмасова.
Предимства на офсетовия печат

Изображението се формира чрез изпичане върху тънки алуминиеви листове, наречени плаки. Върху тях се образуват две области: печатна (по която мастилото полепва, а водата се отблъсква) и непечатна (по която се задържа вода, а мастилото не полепва).Офсетовият печат се използва при поръчки с по-голям обем – в последно време за тиражи над 300 форматни листа на машината. Причината той да не е препоръчителен за по-малки тиражи е цената, която се заплаща за подготовка (тук се включват използваните консумативи при подготовката, като мастило, хартия, алуминиеви плаки). Всеки отделен цвят, който се използва, се отразява в цената. Тази първоначална сума става пренебрежимо малка с нарастването на тиража и в този случай цената за офсетов печат е много по-добра. Относно качеството на отпечатъка, предимство за офсетовата технология е възможността за използване на SPOT цветове.

Офсетов печат е подходящ за:
• Поръчки с по-голям тираж (над 300 форматни листа)
• Поръчки, отпечатвани с прости SPOT цветове
• Поръчки без променящи се данни
Предимства на дигиталния печат

Тази технология до голяма степен наподобява работата на принтерите. Формирането на изображението става чрез тонер. За целта се използва специален барабан с фоторецепторно покритие. Изображението се зарежда с помощта на лазерен лъч (или светодиод), управляван от оптична система, която променя заряда върху барабана. При дигиталния печат изображението се формира всеки път върху барабана. Това позволява безпроблемно изпълнение на поръчки от типа „Print on Demand“ („Печат по поръчка“), Variable Data Printing (печат с променливи данни) и пълноцветни тиражи в малки серии. Себестойността за всяко изделие е константна величина, независеща от тиража. Производствените системи от този клас се характеризират с висока скорост и ниска себестойност на отпечатаното копие при малки тиражи (до 300 листа или отделни продукта). Характерното за тях е, че всяко копие е абсолютно идентично като отпечатък с предходните, но от друга страна цветът не винаги отговаря на оригиналния, освен ако не се печата от файл с вграден ICC профил. За сметка на това отпечатването на единична бройка и евентуално коригиране на цветовете е много лесно и достъпно, за разлика от офсетовия печат. Дигиталният печат дава и невероятна възможност да персонализирате печатните си материали (например: отпечатване на адреси и имена на получатели върху пощенски пликове или картички; номерация, съдържаща баркод; различни снимки или картинки в зависимост от получателя и други). Като частичен недостатък тук мога да отбележа ограниченията за теглото на използваната хартията (стандартно между 65 и 300 грама, в случаите, когато се използва специална хартия за дигитален печат). Друг недостатък е липсата на гаранция за пълно съвпадение в позиционирането между лицето и гърба при двустранен печат (допустимото отклонение е до 1мм).

Дигитален печат е подходящ за:
• Малки тиражи (до 300 форматни листа или отделни продукта)
• Печат на материали в кратки срокове
• Персонализиране на маркетингови печатни материали
• Отпечатване върху PVC фолио и други материали, които не са подходящи при офсетовия печат
Векторни и растерни илюстрации

Графичните файлове се разделят на две основни категории – векторни и растерни. Векторните са съставени от различен брой малки обекти (точки, прави и криви линии), които се описват посредством математически формули (криви на Безие), а растерните – от множество точки (пиксели).

Растерните формати, най-често са под формата на снимки, използвани при оформлението на различни рекламни материали (флаери, дипляни, брошури, плакати, каталози и други). При тях изображението е съставено от масив от квадратни точки (пиксели), които са подредени в правоъгълна решетка. Всеки един пиксел съдържа данни, които описват неговия цвят. Това е причината растерните изображения да бъдат с големи размери и да изискват повече памет за обработката им. Характерно за тези файлове е, че с увеличаване на площта на изображението се намалява нейната линейна разделителна способност, а печатните точки се увеличават. Това може да доведе до такова уголемяване на пикселите, че те да станат видими с просто око и изображенията да бъдат с назъбени контури. В случай, че софтуерно се преобразува броят на клетките в растерната решетка, се получава влошаване (замъгляване) на изображението. В печатните медии се използват растерни изображения с висока резолюция. Най-използваният софтуерен продукт за обработка на растерни изображения е Adobe Photoshop, а разширенията по които могат да бъдат познати те са: .jpg/.jpeg, .psd, .png, .tiff, .bmp, .gif и други.

Векторните графики могат да бъдат мащабирани с големи стойности. Най-често векторните файлове са от типа .eps, .ai, .cdr или .pdf. Този тип изображения позволяват лесно преместване, редактиране или преоразмеряване, както на части от него, така и цялостно. Тези действия не водят до влошаване на качеството на изображението. Векторното изображение може да се познае по това, че колкото и да увеличавате размера му или да приближавате, то обектите в него остават ясно различими. Основният проблем при векторните файлове е съвместимостта между различните програмни продукти, както и между отделните версии на един и същ софтуер. Най-често файловете се запазват с разширението, което се дава от съответния продукт (например CorelDraw – .cdr; Adobe Illustartor – .ai и т.н.). Възможно е записването от един формат в друг, но в определени случаи това води до загуба или промяна в информацията, особено при използването на прозрачности и преливки. Най-сигурният начин е експортирането в PDF формат.

Резолюция / разделителна способност
Този параметър показва броя на пикселите на квадратен инч (dots per inch – dpi), които формират изображението. При едни и същи размери, изображението с повече пиксели на квадратен инч е по-качествено. Необходимата резолюция зависи от изданието. За вестници може да бъде и 150 dpi. Но за списания или каталози е желателно да бъде в рамките между 225 и 300 dpi.

Свалих си илюстрация от интернет – става ли да я използвам в реклама?
Първо – трябва да сте убедени, че въпросната илюстрация не е обект на авторско право. Второ – в интернет обикновено илюстрациите са с резолюция 72 или 96 dpi. За да разберете дали е достатъчно голяма, трябва да промените резолюцията поне на 225 dpi и да видите дали новите размери са ви достатъчни. Например: илюстрация с размери 600х800 пиксела (px) при разделителна способност от при 72 dpi има размери 21,17х28,22 см. За 225 dpi илюстрацията вече е 6,77х9,03 см, а при 300 dpi – 5,08х6,77 см.

Електронни формати на рекламни материали
Можете да изпратите реклама като AI, CDR, PSD, PDF, TIFF или EPS. Желателно е файлът да бъде записан с изображение за предварителен оглед (preview) и шрифтовете, използвани за надписи да бъдат обърнати в криви (curves или outlines). Ако изпращате редактируем файл – за QuarkXPress или InDesign, добре е да използвате командата Collect for Output (за QuarkXPress) или Package (за InDesign).

Обрязан и необрязан формат
След като се отпечатат, изданията биват обрязвани с тристранен нож. Обикновено за нож се оставят между 3 до 5 мм отгоре, отдолу и от външната страна на страницата. Затова, ако трябва да предоставите реклама или илюстрация, ще трябва да предвидите допълнително няколко милиметра по краищата за нож. Например: ще помествате реклама в издание с размери в обрязан формат 210х280 мм. Ако са ви казали да оставите по 3 мм за нож, тогава сметката е следната – ширина – 210 + 3 мм за отляво или отдясно (добре е да знаете на четна или нечетна страница ще бъде рекламата), и височина – 280 + 6 мм. Значи вашата реклама в необрязан формат ще бъде 213х286 мм. Ако ще се отпечатват еднолистови материали, например флаери, плакати или др., но обрязването ще бъде не от 3, а и от четирите страни. Внимание! Не разполагайте близо до границата за ножовете текстове или важни визуални елементи, защото могат да бъдат отрязани.
В рекламата са заимствани чуждици и ако за първи път поръчвате рекламни материали, може да се затрудните с разкодирането. Искате дипляни, а ние мислим каталози и след като сме дали цена се оказва, че всъщност тя е супер-изгодна, защото всъщност ние сме смятали за флаери.За да не говорим на различен език, ще уточним всичко предварително.
Какво е флаер?
Флаер (flyer) – от англ. fly – летя: Печатат се в голям тираж и ‘летят’ при раздаването.Обикновено формата е А5 – 15 x 20 см. (половината на А4) или А6 – 10 x 15 см. (четвъртинка от А4). За разлика от дипляните (от гръцки diplos – сгъвам) флаерите не се сгъват. Обикновено се печатат на тънка хартия около 90 – 115 гр. – разбирайте дебелината на обикновен лист с разликата, че хартията е гланцова (хромирана). За да блестят флаерите – върху повърхността се нанася специален лак (UV лак гланц), който придава още по бляскав вид на флаерите. Предназначението на флаерите е да достигат до голям кръг хора, с раздаване предимно на ръка на улицата или по пощенски кутии. Това предполага кратък живот (средно няколко секунди) на тези симпатични хартийки. Някой си ги прегъват и прибират в джоба, но при първото почистване – ги изхвърлят.
Какво е брошура? (brochure) – от френски brocher – зашивам
Шиене, подшиване – при книги, каталози. След като се напечатат колите се подреждат и за да добият вида на крайното изделие се подшиват, защото няма друг начин да се закрепят листите. Броят на страниците няма значение, но ако формата е А4 (в сгънат вид) се печата през 16 стр. Например: Тялото (книжното тяло, което не включва корицата) може да е 16 стр.; 32 стр.; 48 стр. и т.н. Подшиването може да стане с телбод, конци, в повечето случаи и топло лепене. По дебелите изделия задължително се шият и лепят.
Какво е буклет (booklet) – от англ. book книга и умалителното let – с две думи ‘малка книга’.Под буклет разбирайте по-скоро каталог А4 или А5.
Какво е лифлет? (leaflet) – от англ. leaf – list и умалителното let – с две думи ‘листче’Под лифлет разбирайте по-скоро дипляна сгъната до А4 или А5. Използва се за реклама, чрез пощенски писма (така наречения ‘директен мейлинг’) и затова формата А4 се сгъва на три, така че да се получи изделие с формат 10 x 20 см.
Искам да издам книга. Колко ще ми струва?
Това е един от най-дългите и сложни въпроси, който се състои от множество променливи и съответно отговори. Производствените разходи по една книга се формират от няколко показателя – предпечат, печат, реклама, склад, търговски отстъпки. По-надолу ще се спрем по-подробно на отделните пера.
Предпечат
В предпечата влизат набор на текст; сканиране (или заснемане) и обработка на илюстрации; създаване на макети; наливане на текста и оформление на страниците; създаване на съдържание, библиография, азбучни показалци и др.; стилово редактиране, коригиране, отпечатване на паус или филм (напоследък се наложи масово технологията CTP – Computer to Plate). В последните години започнат усилено да се налагат и електронните книги (e-books). Така че заедно с предпечата на хартиеното издание е добре да се планират средства и за изработката на електронен вариант на книгата. При електронните книги е добре да се предвиди и разход за създаването на DRM или друг вид защита на файловете.
Печат
При печата влияние оказват: тиражът, форматът на изданието, типа на хартията на тялото и картона на корицата, типът подвързия, допълнителни печатни процеси, като печат с допълнителни цветове, лакиране, биговане, топъл печат и др. Трябва да се обърне внимание и на факта, че при печата има фиксирани и плаващи разходи. Фиксираните разходи не се променят в зависимост от тиража, но сумата от тях се разпределя върху целия тираж. Така по-високият тираж излиза с по-ниски производствени разходи за една бройка. Към тези разходи спадат например подготовката на плаките за печат – техният брой зависи само от броя страници, които трябва да се печатат, но не и от тиража на изданието.
Реклама
При калкулацията на разходите е добре всеки издател – професионалист или любител, да предвиди определена сума за промоция на изданието – за изработка на плакати, флаери и друг мърчандайзинг, свързан с изданието, както и платена реклама в средствата за масова комуникация, екземпляри за водещите на рубриките за нови книги, представяне в блоговете за книги и т.н.
Отстъпки
Една от най-честите грешки при калкулацията, най-вече на любителите издатели, е липсата на включен процент за книготърговците. Тези стойности никак не са малки и могат да достигнат до 40% (или повече) от цената на коричната книга. При електронните книги отстъпката може да достигне и до 50%, но при нея това се компенсира от по-ниските производствени разходи.
Как да калкулирам цената на книгата си?
Това е обширна тема и има доста издадени книги за издателския бизнес. Но на първо време, най-вече за любители, издаващи свои книги, може да се предложи един опростен вариант – сумата на общите разходи от предпечат, печат и реклама трябва да се умножи по 3,5. С две думи – да не превишава 30% от коричната цена, в която влизат и авторският хонорар, отстъпката за книготърговците (която може да достигне до 40 и повече процента от коричната цена) и печалбата за самия издател.
Какъв е хонорарът за автора?
Член 47, алинея 3 от Закона за авторското право гласи „на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението“. Ако авторът е особено популярен и държите на всяка цена да сключите договор с него – тогава могат да се договорят и допълнителни клаузи, като процент от всяка продадена бройка и т.н.
Трябва ли да си извадя ISBN за книгата?
Ако желаете да съществувате за света на библиотеките – да. ISBN ( International Standard Book Numbering) e 13-цифров код за международно стандартно означаване на книгите. За целта трябва да отидете до Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий„, откъдето ще ви дадат баркод за изданието.
Класическа или дигитална печатница да използвам?
Ако книгата е в голям тираж, офсетовата печатница е по-изгодна. Ако книгата е доста обемна, а тиражът е твърде малък, то дигиталният печат е по-добрият избор. Той позволява отпечатването на променливо съдържание за всеки отделен екземпляр. Тази възможност се нарича Variable Data Printing (печат с променливи данни, VDP) или също така Variable Information Printing (печат с променлива информация, VIP).
Колко знака събира една наборна страница, написана на Word?
Зависи от настройките на размера на страницата, на полетата, на големината на шрифта (кегел,Font Size) и разредката (Leading, Line Spacing). Ако се използват стойностите по подразбиране – формат Letter, шрифт TimesNewRoman с големина на шрифта 12 пункта и разредка Single, може да се съберат повече от 4000 знака
Изисквания на БДС за стандартна машинописна страница
Според БДС стандартната машинописна страница се отпечатва на хартия с формат А4 (210х297 мм), с полета горе, долу и ляво – 2 см, и дясно – 3,5 см. Съдържа 1800 знака – 30 реда х 60 знака на ред (включително интервалите).
Как да настроя Word, за да имам по 1800 знака на страница?
Програмата трудно може да бъде настроена за фиксиран брой редове и знаци. Ако използвате шрифта по подразбиране – TimesNewRoman, трябва да му зададете големина на шрифта (Font Size) 14 пункта, разредка (Line Spacing) – 1,5 и (евентуално) в папката Character Spacing на диалоговият прозорец Font за Scale да въведете стойност 105%.
Разликата между печатната, авторската и издателската кола
Печатната кола е свързана с обема на печатното изделие. Стандартно една печатна кола е 16 страници. Според броя на печатните коли се определя и обемът на хартиеното тяло. В зависимост от оформлението и избрания формат една печатна кола може да съдържа различен брой знаци и иилюстрации. За разлика от нея авторската кола е свързана с измерването на обема на ръкописа. Една авторска кола съдържа 20 000 знака текст или 350 реда стихотворен текст, или 1500 кв. см. илюстрации. Издателската кола от своя страна също е условна мерна единица. Тя служи за планиране и измерване на обема на печатната продукция. За една и.к. се приема площта, отпечатана на едната страна на лист 600х900 мм (или печатна кола с формат 600х900/16). В зависимост от формата на изданието обемът му се преизчислява в и.к. с помощта на коефициент, умножен по печатните коли. Условната издателска кола (УИК) съдържа 40 000 знака или 500 реда стихотворен текст, или 3000 кв. см илюстрации.